Бактериалната вагиноза (БВ) се характеризира със свръхрастеж на някои видове бактерии във влагалището, включително Gardnerella vaginalis, Gardneralla mobiluncus и Mycoplasma hominis. Често много жени бъркат симптомите на бактериална вагиноза, с тези на кандидоза, тъй като те са сходни, поради което започват самолечение с неподходящи медикаменти.

Честота и разпространение
Бактериалната вагиноза представлява около 60% от всички установени вулвовагинални  инфекции. Младите  сексуално активни жени, са най-често засегнатата група. БВ е най-честата вагинална инфекция при жени, които са в детеродна възраст. Състоянието често се развива по време на бременност.

Причини и рискови фактори
Въпреки, че причините за бактериална вагиноза не се установени напълно, се предполага, че  състояние е свързано с промяна на естествения баланс на бактериалната флора във влагалището. Lactobacillus е полезен вид бактерии, които метаболизира гликогена до млечна киселина във влагалището и поддържа нормално вагиналното рН (мярка за киселинност). Нормалните рН нива осигуряват естествена защита срещу равитието на вредни  бактериални щамове.
Когато защитата е отслабена, вредните бактерии, които също се намират във влагалището (например, Bacteroides SP, Peptostreptococcus SP, Gardnerella vaginalis, G. Mobiluncus, Mycoplasma hominis) се размножават и да предизвикат оплаквания. Около 50% от жените имат G. vaginalis в тяхната вагинална флора, но не развиват инфекция.
Всяка жена може да се развие бактериална вагиноза. Широкоспектърните антибиотици могат да унищожат полезните бактерии, нарушавайки нормалната флора на влагалището и да предизвикат развитието на инфекция. Вагиналните душове, използвани за по-дълго време или задържани тампони, контрацептивни вътрематочни устройства (спирали), диафрагми, контрацептивни гъби, и продукти, съдържащи ноноксилон-9 също могат да нарушат киселинния баланс.
Ролята на сексуалната активност за равитието на БВ също не е особено ясна. Тя е свързана с наличие на множество сексуални партньори или нова моногамна сексуална връзка,  както и партньори с данни за ППБ. Бактериалната вагиноза може да се наблюдава и при жени, които никога не са имали сексуален контакт.

Признаци и симптоми
Неприятна вагинална миризма, сърбеж и дразнене са най-честите признаци на БВ и могат да бъдат забелязани след полов акт или менструация. Вагиналното дразнене и миризмата могат  да се придружават  гладко, лепкаво, бяло или сиво течение, което най-често се появява в периода от  4 дни до 4 седмици след експозицията. Повишени стойности на вагинално рН  също могат да бъдат признак на БВ.

Усложнения
Бактериалната вагиноза обикновено не води до усложнения. Въпреки това, състоянието е свързано с повишен риск от тазова възпалителна болест (ТВБ), женски стерилитет, извънматочна (ектопична) бременност, преждевременно раждане и ниско тегло при деца  родени от заразени майки.
БВ може да повиши риска от заразяване с ХИВ, а също така увеличава и риска за инфектиране с други полово предавани болести, включително хламидии, гонорея и херпес симплекс вирус (HSV).

Диагноза
Диагноза обикновено включва преглед на гениталийте и лабораторни тестове. Взема се проба от вагиналния секрет за микроскопско изследване, с цел да се потвърди наличието на бактерии, свързани с БВ.
Повечето лекари извършват пълен преглед за наличие на други ППБ.

Лечение
Въпреки че бактериална вагиноза може да премине без лечение, всички жени, при които заболяването е установено трябва да бъдат лекувани за предотвратяване на усложненията. Сексуални партньори също могат да бъдат лекувани, особенно при рецидив на инфекцията.
Най – често използваните средства за лечение на БВ са  метронидазол и клиндамицин.
Жените, лекувани за БВ трябва да приключат пълния курс на лечение, дори при подобрение на състоянието и/или изчезване на симптомите много бърза, тъй като БВ често рецидивира при неправилно лечение.

Aвторите на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org

Около 75% от жените страдат през живота си от  генитални кандидоза, известна още като Вулвовагинална кандидоза (ВВК), кандидозен вагинит, монилиален вагинит, монилиална инфекция, и вагинална гъбична инфекция. Заболяването се дължи на свръхрастеж на гъбичките Candida Albicans, нормално присъстващи във вагиналната флора, като по този начин се причинява алергична реакция, възроизвеждаща съответната симптоматика. Кандидозата най-вече възниква при сексуално активните млади жени и е най-често  диагностицираната вагинална инфекция.
Гъбичните инфекции обикновено не са  полово предавани, но могат да бъдат предадени от  заразен  партньор, при които съществува генитална или орална (в устата) колонизация. Мъжете с генитални гъбична  инфекция обикновено нямат изразени симптоми.

Причини и рискови фактори
Вулвовагиналната кандидоза е опортюнистична инфекция, свързана с рискови фактори, които нарушават естествените защити на организма, работещи срещу разпространението и инфекциите.

Такива фактори са:
• Широко спектърни  антибиотици
• Захарен диабет
• Имунен дефицит
• Бременност
• Ароматизирани женски хигиенни продукти
• Употреба на стероиди

Признаци и симптоми
Най-честите симптоми на гъбичната инфекция са сърбеж, парене, болка и вулвовагинално дразнене и възпаление. От влагалището се отделя плътно, бяло течение, което няма неприятна миризма. При уриниране и полов акт може да се появи неприятна болка.

Диагноза
Поставя се чрез микробиологично изолиране на кандидозни култури, проверка на вагиналното рН, извършва се и микроскопско изследване на вагиналните секрети.

Лечение
Извършва се посредством  противогъбични препарати или вагинален крем. Хронична гъбична инфекция се лекува с перорални противогъбични лекарства за продължителен период от време.
Повечето лекари съветват  жените с наличие на гореописаните симптоми да избягват самодиагностицирането и самолечението , тъй като подобни симптоми могат да се дължат на по-сериозни вагинални инфекции, като например бактериална вагиноза и трихомониаза.

Aвтори на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org

Предаване
Сифилиса се разпространява чрез вагинален, орален и анален секс по време на първичния, вторичния и ранния латентен стадии. Бактерията  обикновено се предава чрез пряк контакт между лигавицата на половите органи, устата или ануса, или наранена кожа, която влизат в пряк контакт с места от тялото на партньора, по които са разположени сифилистични лезии. При  заразена със сифилис майка, инфекцията може да премине през плацентата към плода. Рецидив на заболяването след проведено лечение също е възможно.

Честота и разпространение
Сифилиса се наблюдава по-често при жени на възраст между 20 и 39г., и при мъже на възраст между 35 и 39г., като има лек превес на броя засегнати мъже, над жените. При мъже, които правят секс с мъже  се падат около 65% от новите случаи докладвани през 2007 година. Бедността, липсата на образование, както и липсата на достъп до здравни грижи, са свързани с по-високи нива инфекция.

Признаци и симптоми
Проявите на сифилиса се различават в зависимост от стадия на заболяването и имунния статус на заразения човек. Всеки от четирите стадия бележи промяна в хода на инфекцията. Ако не се лекува, или ако се лекува в края на латентния стадий или в третичния стадий на болестта, сифилиса причинява необратими неврологични и сърдечно-съдови увреждания.

Етапи
Първичен сифилис
Първият признак на сифилис обикновено се появява от 2 до 10 седмици след контакт със заразен партньор.  Червено, овално възпаление, наречено твърд шанкър се развива на мястото, където бактериите са навлезли в тялото. Лезията обикновено изглежда чиста и често е безболезнена. По-късно може да придобие вид на раничка, която отделя ясен секрет при допир.
Най-често шанкъра се появява по пениса, ануса и ректума при мъжете; вагината, шийката на матката, както и в зоната между вагината и ануса (перинеум) при жените. По-рядко се среща по  устните, ръцете или очите. Рани във вагината и ректума могат да останат незабелязани, освен ако не бъдат разпознати от лекар. Подуването и втвърдяването на лимфните възли в слабините и вътрешната част на бедрата е също и може да причини повишена чувствителност. Те обикновено изчезват без лечение в рамките на 6 седмици.

Вторичен сифилис
На този етап бактериите се разпространяват чрез кръвта към кожата, черния дроб, ставите, лимфните възли, мускулите и мозъка. Наблюдава се появата на обрив в периода около 6 седмици до 3 месеца след лечението на твърдия шанкър. Обривът може да покрива всяка част от тялото, но е по-изразен по дланите и стъпалата на краката, и не сърби. Образуват се множество безболезнени разранявания по лигавицата на устата и гърлото, както и лезии на костите и вътрешните органи. По това време, болестта е силно заразна, защото бактериите се намират в секретите отделяни от тези ранички.
Обривът обикновено преминава без лечение в рамките на 2 до 6 седмици. Други симптоми са  висока температура, възпалено гърло, умора, главоболие, болки във врата, болки в ставите, неразположение, косопад. Значителен брой от пациентите, обаче не развиват симптоми в този стадий на заболяването.

Латентен сифилис
Този стадий възниква  безсимптомно в две фази: ранна (в рамките на 1 година от началото на инфекцията) и късна (след 1 година). Късния латентен сифилис е не-инфекциозен. Бактериите остават неактивни в лимфните възли и далака. Латентния сифилис може да продължи от 3 до 30 години и е възможно въобще да не прогресира до финалния стадий – третичен сифилис. Около 30% от заразените хора остават в латентно състояние до живот.

Третичен сифилис
Крайният стадий, наречен “късен“, сифилис, започва 3 или повече години след началото на  инфекцията. Около 30-40% от заразените хора прогресират до този стадий. При него болния може да не бъде заразен, но бактериите се размножават и разпространят по цялото тяло, увреждайки сърцето, очите, мозъка, нервната система, костите и ставите. Тумороподобни плаки могат да  се развият по кожата, костите, тестисите и т.н.; наблюдават се и сърдечносъдови заболявания като аортна аневризма и аортна клапна недостатъчност; дегенеративни заболявания на централната нервна система водещи до деменция, тремор, загуба на мускулна координация (атаксия ), парализа и слепота . Вредата върху организма  е необратима.

Диагноза
Началният сифилис се диагностицира, когато се установи сифилистичен твърд шанкър по гениталиите, както и по анамнестични дании за сексуална история на пациента. Въпреки това, много от пациентите с вторичен и латентен сифилис нямат признаци или симптоми на болестта. Извършват се серологични тестове – изследване на кръв, серум и плазма, за да се постави окончателната диагноза. Допълнително се извършват имунологични тестове за установяване на специфични антитела при болните, със съмнение за сифилис.

Лечение
Еднократното мускулно инжектиране на пеницилин е стандартно лечение на първичния, вторичния, и началната фаза на латентния сифилис. При пациентите, алергични към пеницилин, се използват тетрациклин, цефтриаксон и др. Проследяването е за период от 1 година, или до пълна липса на бактерии в кръвните тестове.
Около 50% от хората с първичени и вторичен сифилис изпитват временно влошаване на симптомите като неразположение, безпокойство, и екзецербация на лезиите ( Jarisch-Herxheimer реакция), в началото на лечението.
Пеницилина може да се използва за лечение и при третичния стадий, но не може да промени  щетите, причинени от заболяването, които са необратими. Допълнително, бактериите, разположени в централната нервна система не отговарят на лечението с пеницилин по време на третичния стадий, дори и при високи дози на лекарството прилагани интравенозно.

Прогноза
Първичния, вторичния, и начал ната фаза на латентния сифилис могат да бъдат лекувани успешно с антибиотици. Късния латентен сифилис вторичния стадий) е труден за лечение. Третичния сифилис има много висока смъртност в резултат на необратимите, фатални ефекти на болестта върху централната нервна система.
Предаването на сифилиса по време на бременността може да предизвика спонтанен аборт и преждевременно раждане. Заразените деца често са с необратими щети на централната нервна система и органите.

Превенция
Всяко лице, с наличие на генитални лезии трябва да бъде считано за потенциално заразено със сифилис и трябва да бъде прегледано незабавно от лекар, както и да прекрати всякаква сексуална активност.
Използването на презерватив по време на полов акт помага да се предотврати разпространението на сифилиса, но трябва да се има в предвид, че шанкъра може да бъде разположен и по други области на тялото. Лицата, подложени на лечение трябва да се въздържат от сексуална активност, докато се докаже, че те вече не са заразни. Сексуалните партньори трябва да бъдат уведомени, така че да могат да бъдат изследвани и, ако е необходимо, лекувани.

Автори на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org

Тъй като напоследък проблема ПЕ стана доста коментиран, а и не на последно място нашия екип събра много преки впечатления от провежданите от нас консултации и лечение в последните няколко месеца, както и постъпилия голям брой запитвания пряко и по електронен път, се налага да направим допълнение към статията за лечение на ПЕ, публикувана преди време на сайта.

Като начало ще припомним, че ние не сме привърженици на самолечението във всичките му форми. Повечето мъже, които ни писаха и посетиха са изпробвали почти всички легални и не толкова методи на лечение, често и за съжаление без траен ефект. Накратко казано, дори и даден метод да помага в някаква степен, то това обикновено касае отделни индивиди, и не се отнася за общата популация. Допълнително, за нас бе голяма изненада, че повечето от мъжете, които ни посетиха, никога до момента не бяха споделяли проблема пряко с лекар, а основно бяха контактували с мъже с подобни проблеми, главно по интернет, въпреки, че при много от тях ПЕ датира от дълги години.

Като представители на сериозна медицинска институция ние се придържаме само към легалните, признати методи за лечение. Затова по-долу, ще се представим по един по-сериозен начин модерните методи за медикаментозно лечение на ПЕ, цитирайки статии публикувани само в сериозни медицински издания, от последните няколко години.

Постарали сме се накратко и по разбираем начин да представим новите научни разработки в областта, свързани с ПЕ.

В случая ще разгледаме ефекта на Dapoxetine – единственото одобрено за лечение на ПЕ лекарство до момента, както и ще споменем Tramadol HCL, върху който се работи усилено  и се очаква скоро да се бъде следващия медикамент, специално регистриран за лечение на ПЕ.

Dapoxetine

Интегриран анализ на две двойно-слепи, рандомизирани проучвания, включващи 1958 пациента с Dapoxetine 30мг. и 60 мг. приемани 1 и 3 часа преди полово сношение показват подобрено латентно време до настъпване на еякулация от 0,9 мин., 2.78 мин., и 3,32 мин., в зависимост от групата пациенти – респективно лекувани с плацебо, 30мг. и 60мг. Dapoxetine.  В зависимост от дозировката пациентите докладват и повишен еякулаторен контрол, 51% за 30мг. и 58% за 60мг. И при двете групи се наблюдава повишено задоволство от сексуланият акт, като 95% определят промяната като „малко по-добра”, „по-добра”, или „много по-добра”. [1,2]

Друго рандомизирано двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване, фаза 2 включващо 1238 мъже от САЩ и Канада, показва, че Dapoxetine редуцира персоналния стрес и трудностите, които мъжа изпитва преди провеждане на полово акт, свързани с ПЕ.[3]

Основните докладвани странични ефекти на Dapoxetine са гадене (8,7%-20.1%), диария (3.9%-6,8%), главоболие (5.9%-6.8%) и замаяност (3,0%-6.2%).[1,2]

През 2008г. Dapoxetine бе удобрен за употреба за лечение на ПЕ „при нужда” в седем европейски държави – Швеция, Австрия, Финландия, Германия, Испания, Италия и Португалия. Досега това е единственото лекарство одобрено за лечение на ПЕ в света.

Алфа-1 адренергични агонисти

Изследователи занимаващи се с проблема на ПЕ предполагат, че alpha-1 адренргичните агонисти terazosin и alfuzosin също биха имали роля при лечението на ПЕ. За незапознатите, това са лекарства които масово се изписват за лечение на възрастни мъже с  доброкачествена простатна хиперплазия. Тъй като все още проучванията са в ранна фаза, те не се препоръчват за лечение на заболяването. [4,5,6]

Tramadol HCL

Ново лекарство, на което се възлагат големи надежди за лечението на ПЕ е Трамадол хидрохлорид. Проучванията за най-подходящата дозировка на медикамента за лечение на  ПЕ вече са в последна фаза, като скоро най-вероятно ще започне да се предлага краен продукт на пазара.

Методът се състои в андренергична блокада предизвикана от медикамента, целяща да намали значително симпатикусовия тонус на семиналния тракт, като по този начин значително се удължи времето до настъпване на еякулация. Трамадолът е централно действащ аналгетичен агент, комбиниращ едновременно няколко свойоства – активация на опиоидните рецептори и блокиране на обратната резорбция на серотонина и норадреналина.

Двойно – сляпо, плацебо контролирано, с фиксирана доза проучване проведено от Safarinejad  и Hosseini през 2006г. за изследване на безопасността и ефикасността на Трамадол при мъже с ПЕ, установява, че средното латентно време до еякулация при мъжете приемащи Трамадол се увеличава от  19 сек. на 243 сек., сравнено с 21 сек. – 34сек. при тези приемащи плацебо. Средната седмична честота на сексуални актове се увеличава от 1.07 на 2.3 пъти при мъжете с трамадол, и от 1.1 пъти до 1.3 за тези на плацебо. Средния индекс за еректилна функция се увеличава от 10 на 14 за мъжете на трамадол, а при тези на плацебо от 11 намалява на 10 за 8 седмичен курс на лечение. Според авторите трамадол увеличава значително времето за настъпване на еякулация и сексуланото удоволствие, в сравнение с мъжете на плацебо. [7]

През 2008г. Salem и сътр. изследват ефективноста на трамадол като лекарство „при нужда” за лечение на ПЕ. Проучването е единично-сляпо, плацебо контролирано, кросоувър, мониторирано посредством часовник за период от 8 седмици. В резултатите си авторите посочват, че латентното време за еякулация се увеличава от 1.17 мин на 7,37 мин за пациентите на трмадол, сравнено с 2.01 +/- 0,71 мин., за тези на плацебо. Техният извод е, че трамадол има обещаващ ефект при лечението на бързата еякулация.  [8]

Автори на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org

Ключови думи: Трамадол, Дапоксетин, алфа-1 адренергични агонисти, лечение на  преждевременна еякулация, бърза еякулация

Използвана литература:

1. Pryor JL, Althof SE, Steidle C, Rosen RC, Hellstrom WJ, Shabsigh R, Shabsigh R, Miloslavsky M,

Kell S; Dapoxetine Study Group. Efficacy and tolerability of dapoxetine in treatment of premature

ejaculation: an integrated analysis of two double-blind, randomised controlled trials. Lancet

2006;368(9539):929-37.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16962882

2, Shabsigh R, Patrick DL, Rowland DL, Bull SA, Tesfaye F, Rothman M. Perceived control over

ejaculation is central to treatment benefit in men with premature ejaculation: results from phase III

trials with dapoxetine. BJU Int 2008;102(7):824-8.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18647300

3. Kaufman JM, Rosen RC, Mudumbi RV, Tesfaye F, Hashmonay R, Rivas D. Treatment benefit

of dapoxetine for premature ejaculation: results from a placebo-controlled phase III trial. BJU Int

2009;103(5):651-8.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19021601

4.  Hsieh JT, Chang HC, Law HS, Hsieh CH, Cheng JT. In vivo evaluation of serotonergic agents and

alpha-adrenergic blockers on premature ejaculation by inhibiting the seminal vesicle pressure

response to electrical nerve stimulation. Br J Urol 1998;82(2):237-40.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9722759

5.  Basar MM, Yilmaz E, Ferhat M, Basar H, Batislam E. Terazosin in the treatment of premature

ejaculation: a short-term follow-up. Int Urol Nephrol 2005;37(4):773-7.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16362597

6. Cavallini G. Alpha-1 blockade pharmacotherapy in primitive psychogenic premature ejaculation

resistant to psychotherapy. Eur Urol 1995;28(2):126-30.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8529737

7. Safarinejad MR, Hosseini SY. Safety and efficacy of tramadol in the treatment of premature

ejaculation: a double-blind, placebo-controlled, fixed-dose, randomized study. J Clin

Psychopharmacol 2006;26(1):27-31.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16415702

8. Salem EA, Wilson SK, Bissada NK, Delk JR, Hellstrom WJ, Cleves MA. Tramadol HCL has promise in

on-demand use to treat premature ejaculation. J Sex Med 2008;5(1):188-93.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17362279

През   2006г.   изследователи от отдела за клинични проучвания на най-голямата фармацевтична фирма в света Pfizer и учени от Оксфорд провежда проучване сред жените, чийто партньори страдат от ПЕ. То обхваща 47 мъже от Австралия на възраст 30-63г., участвали преди това в проучване за ПЕ, както и 77 жени от Испания и САЩ на възраст 22-66г., чийто партньори страдат от ПЕ.

Като ключов момент авторите посочват, че жените твърде добре разбират проблемите на мъжа, но в обратния случай се наблюдава неправилно тълкуване на женските страдания от мъжете. Жените много добре разбират колко притеснени, нервни и ядосани на себе си  са мъжете, но не желаят да нажежават обстановката, дискутирайки проблема, от страх да не влошат ситуацията. Много от жените полагат големи усилия, за  да прикрият истинските си чувства и неудоволетвореност, често уверявайки партньора си, че са имали приятни изживявания, въпреки, че е точно обратното.

Най-интересното е, че жените са подложени на натиск от страна на партньора си да получат оргазъм по време на полов акт, като по този начин оргазмът се превръща вместо в удоволствие, в още един императив, на и без това трудния сексуален живот на двойката. В контраст на тези твърдения, нито един от мъжете не показва да е запознат с тези женски тревоги, или не признава да упражнява някакъв натиск върху партньорката си.

Като извод авторите посочват, че ПЕ има силно влияние върху женското сексуално здраве и качество на живот, а мъжете често нямат представа за женското неудоволетворение и стрес, егоистично приемайки, че проблема засяга само тях. Посочва се необходимостта от създаване на специфични въпросници за оценяване на влиянието на ПЕ върху сексуалния живот и на жените.

Aвтори на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org

Ключови думи: женско сексуално здраве, сексуален живот на жените, преждевременна еякулация;

Източник:  May K.1, Abraham L.2, Symonds T.2, Martin M.3, Wild;  HOW DOES A MAN’S PREMATURE EJACULATION IMPACT ON HIS  PARTNER’S SEXUAL SATISFACTION?

Гонореята е една  от най-често срещащите се ППБ.  Тя засяга лигавицата на пикочния канал, шийката на матката, ректума, устата, гърлото и очите. И мъжете, и жените могат да бъдат носители на болестта, без да изпитват симптоми. Гонорея често се съчетава  с хламидиална инфекця при жените и НГУ при мъжете.
Честота и разпространение
Около 356000 души в САЩ се инфектират с гонорея всяка година. Предполага се, че този процент е едва  50% от годишната честота на инфекциите, защото около половината от случаите остават  недекларирани.

В около 75% от случаите се среща при хора на възраст между 15 и 29години. Най-високата е честотата сред жени на възраст 15-19 години и мъже на възраст 20-24 години. Гонореята се проявява по-често при хомосексуалните мъже, отколкото при хетеросексуалните.

Причини и рискови фактори
Гонореята се причинява от бактерия Neisseria gonorrhoeae, коато след  влизането си в тялото се размножава бързо. Тя обикновено се предават чрез пряк контакт със заразено лице по време на вагинален, анален или орален секс, или по време на раждане. Оралният секс е най-честия начин за  предаване на заболяването. Заразените бременни жени могат да предадат болеста на новороденото (нарича се вертикално предаване), като  предизвикват конюнктивит и слепота на бебето поради образуване на белези на роговицата.

Признаци и симптоми
Симптомите се появят в рамките на 5 до 21 дни, обикновено по-рано при мъжете отколкото при жените. При мъжете протича с възпаление на пикочния канал (уретрит), наблюдава се отделяне на  жълт или зелен секрет примесен с гной, болезнено уриниране, съчетано с парене и сърбеж. Външния отвор на пениса (meatus) може да стане зачервен и възпален.
При жените симптомите отначало могат да бъдат по-леки и често остават незабелязани, след което започват внезапно и доста тежко. Честа находка е възпаление и зачервяване на шийката на матката, а понякога и кървене между менструалния цикъл.. Засягането на уретрата при жените причинява  болезнено, често уриниране и отделяне на гъст, жълт секрет В по-късните стадии се засягат и  каналите и жлезите в гениталната област, както и ректума.
При деца, които се заразяват с гонорея чрез вертикално предаване, се появява генитално дразнене и възпаление, придружено със секреция.

Усложнения
Нелекуваната гонорея може да предизвика болки в корема, повръщане, повишена температура, болки в гърлото (фарингит), артрит, кожни лезии, както и секреция от очите. Анален и ректален сърбеж, анално изтичане на секрети, болезнени спазми на червата, както и болка при анален секс. Гонореята може да засегне и простатата и тестисите при мъжете. При жените, гонорея може да доведе до тазова възпалителна болест (ТВБ), която е причина за безплодие и извънматочна (ектопична) бременност.
Дългогодишни нелекувани инфекции могат да навлязат в кръвта и да засегнат ставите (гонококова артрит), сърцето и мозъка, въпреки че като цяло това се случва рядко. Характерно за  гонореята е рецидивирането (повтаряне) на инфекцията.

Диагноза
Гонореята се диагностицира по характерните клинични оплаквания, както и по анамнестични данни за сексуалната активност. При мъжете под микроскоп се изследва секрет от уретрата за да се потвърди наличието на бактерии (gonococci), като инфекцията обикновено сед диагностицира веднага. При жените, се изследва секрет от шийката на матката, като културата изисква инкубация в продължение на 2 дни преди да може да се постави точна диагноза.

Лечение
Гонореята е устойчива на пеницилин, ампицилин и амоксицилин.

Медикаментите, които се използват за ефективно лечение на неусложнената гонорея са cefixime, цефтриаксон, спектиномицин и Ofloxacin. Цефтриаксона обикновено се инжектира мускулно в еднократна доза. Страничните ефекти са гадене, главоболие ,обрив, сърбеж и болка и зачервяване на мястото на мястото на инжектиране.
Поради честото съчетаване на  гонорея с НГУ или хламидия при около половината от инфектираните пациенти, заедно с цефтриаксона често се дава и перорален тетрациклин, доксициклин, миноциклин, или еритромицин. Страничните ефекти са гадене, леки болки в корема и диария.

Бременните жени трябва да се консултират с лекуващия си лекар преди да започнат лечение. Препоръчва се проследяване 3 до 5 дни след приключване на лечението.
При бебета, се започва прилагането на антибиотици веднага след раждането, като по този начин е възможно да се предотврати появаването на слепота.

Трихомониазата (трихомоназа) е паразитна инфекция, която засяга както мъже, така и жени. При мъжете се засяга уретрата, докато при жените са засегнати вагината и шийката на матката. Трихомониаза често се появява съвместно с други полово предавани болести, като например гонорея и негонококов уретрит (хламидия), като в частност това правило важи повече за жените.

Честота и разпространение
Честота на трихомониаза е по-висока при жените, отколкото при мъжете. В САЩ годишно се установяват по 5 млн. нови случаи, като се установява при 10% от жените, които търсят лечение по повод полово предавани болести (ППБ).
Проучвания установяват, че трихомониазата е най-честата лечима ППБ при младите сексуално активни жени.

Причини

Трихомониаза се причинява от паразита Trichomonas vaginalis, които се предава главно чрез пряк сексуален контакт. Той може да се разпространи дори по време на взаимна мастурбация и чрез споделяне на секс играчки.

Признаци и симптоми
Симптомите обикновено се появяват от 4 до 20 дни след инфекцията. Жените могат да изпитват обилно, пенливо, жълто-зелено или сиво вагинално течение, понякога съчетано с кървене, неприятна миризма, и вулвовагинален сърбеж и дискомфорт. Допълнително се може да се наблюдава болезнено и често уриниране, вулвовагинално подуване, както и дискомфорт по време на полов акт и коремна болка. Рядко се наблюдава и кървене от маточната шийка.
Симптомите при мъжете включват изтичане на бял секрет от пениса и болезнено или затруднено уриниране.

Усложнения
Нелекуваната трихомониаза е свързана с повишен риск от заразяване с ХИВ. Заразените бременни жени са с повишен риск от преждевременно раждане, ниско тегло на бебето при раждане, и инфекция или разкъсване на плацентата.

Възпалението на простатата (простатит) и възпаление на пикочния мехур (цистит) са усложнения свързани с трихомониаза при мъжете.

Диагноза
Микробиологичното изследване е най-надеждният метод за диагностика. Посредством памучен  тампон се взема проба от уретрата на мъжа или влагалището  н жената. Получаване на резултатите отнема 10 дни.
При жени се извършва микроскопско изследване на вагинална течност, цитонамазка и изследване на урината. Маточната шийка се изследва за кръвоизливи. Тъй като  трихомониазата често се съчетава с други полово предавани болести, пациентите се изследват за хламидии, гонорея, сифилис и СПИН.

Лечение
За лечение на трихомониазата  се използват Metronidazole и Tinidazole. Тези лекарства обикновено се прилагат в еднократна доза. Пациентите трябва да избягват прием на алкохол веднага след края на лечението, тъй като съчетан с медикаментите, той може да предизвика химическа реакция, която причинява гадене и повръщане.

Странични действия включват гадене, главоболие и коремни спазми. В редки случай се са описани припадъци и преходни неврологични увреждания при лечение с метронидазол. Бременните жени трябва да се консултират с лекар преди приема на  тези лекарства.
Макар че симптомите при мъжете обикновено преминават от самосебе си  в рамките на няколко седмици, заразения  може да се разпространи инфекцията на своите сексуални партньори, така че лечението се препоръчва дори симптомите да са леки или да липсват.

Честота и разпространение
До 75% от заразените жени и 50% от заразените мъже не проявят симптоми на инфекция.
Хламидиaлните инфекции са най-разпространени сред тийнейджърите. Почти 75% от всички нови случаи са при жени на възраст под 25 години. До 30-годишна възраст, 50% от сексуално активните жени са били изложени на хламидии. НГУ е най-често  диагностицираната полово предавана болест при мъжете в САЩ.

Причини
Бактериите се разпространяват, както при нормално сношение, така и при полов акт включващ ануса или устата. В 50% от случаите на НГУ, изолирания бактерий е Chlamydia trachomatis. Други причинители могат да бъдат  Mycoplasma genitalium и Ureaplasma urealyticum.

Признаци и симптоми
Повечето мъже, развиват НГУ за първи път  за период  1 до 3 седмици след секс със заразен партньор. Симптомите са сходни с тези  причинени от гонорея – жълт или бистър  секрет от уретрата, болезненост и подуване в областта на гениталиите, парене или сърбеж по време на уриниране и неясни фебрилни състояния. Оралния или орално-анален контакт може да доведе до инфекция в гърлото (фарингит) и възпаление на ректума (проктит).

Някои жени изпитват болки и спазми в долната част на корема, особено по време на полов акт, както и епизоди на кървене между менструалния цикъл. Често срещано е и възпаление на шийката на матката (цервицит) с отделяне на секрет.

За отбелязване е и факта, че повечето от жените и 50% от инфектираните  мъже нямат изразени симптоми.

Усложнения
При мъжете, нелекуван НГУ може да доведе до епидидимит, възпаления на репродуктивната система, които водят до безплодие В около 60% от нелекуваните хламидиални инфекции, симптомите на НГУ отшумяват самостоятелно.
Около 40% от жените с нелекувана хламидиална инфекция развиват тазова възпалителна болест (ТВБ), което създава риск за безплодие, ендометриоза, както и други репродуктивни проблеми.
Бременните жени с хламидия са изложени на повишен риск от спонтанен аборт и преждевременно отлепване на плацентата (абрупцио на плацентата). Бебетата, родени от заразени жени могат да страдат от инфекции на очите, ушите, гениталиите, и белия дроб; сериозна, тежка инфекция може да бъде фатално за едно дете.
Статистиката сочи, че при жените с хламидия има 3 до 5 пъти по-висока вероятност да се заразят с ХИВ, при положение, че бъдат изложени на вируса.

Диагноза
Диагноза се поставя според наличието на съответните признаци и симптоми и изследване на на уретрален секрет (обикновено най-малко 4 часа след уриниране). Урината се събира обикновено сутрин. Уретралното възпаление може да остане незабелязано.

Извършват се и кръвни тестове  за да се верифицират признаците на инфекция. С памучен тампон се взема проба от пикочния канал, с цел изключване на други полово предавани болести.
Тъй като инфекцията може да протече безсимптомно, хора с множество сексуални партньори трябва да се проверява ежегодно, дори ако се чувстват добре.

Лечението
Се извършва с антибиотици и може да се различава при мъжете и жените. Обикновено се прилага еднократна доза азитромицин или 7-дневен курс с доксициклин. Еритромицин е предпочитан за лечение на бременни жени, кърмачки, бебета, деца, както и възрастни с непоносимост към тетрациклин. При повтарящите се НГУ, които не са свързани с повторен сексуален контакт със заразен партньор трябва да бъдат лекувани с медикаменти, което не са били използвани при предишния курс на лечение. Офлоксацин  може да се използва за повтарящи се НГУ ако броя на белите кръвни клетки е висок.

Честота и разпространение
ППБ се проявяват най-често при сексуално активни подрастващи и млади хора, особено тези с множество сексуални партньори. Изчислено е, че 200 до 400 милиона души по света са заразени – мъже и жени от всички икономически категории.

Характеристики на ППБ
Повечето ППБ са относително безвредни, причиняващи слаби или почти никакви симптоми. Някои от тях обаче протичат трайно безсимптомно или с минимални симптоми (например хламидия). Някои хора са носители на болестта в продължение на дни или седмици, докато други са носители на болестта, за по-дълги периоди, дори и за цял живот.

При персистиращите инфекции (продължителни), причинителя може да избегне  разкриването си от имунната система и остава сравнително неактивен, причинявайки незначими или никакви оплаквания. Такова заболяване се нарича латентно. Въпреки това, някои състояния (например, стрес, подтискане на имунната система и др.) могат да ре-активират латентните патогени. В някои случаи, заболяването отново е безсимптомно (например хламидия), но в други, оплакванията могат да бъдат значителни (напр., генитален херпес), а даже и, тежки и дори фатални (напр. ХИВ / СПИН, хепатит).

Усложненията от ППБ включват тазова възпалителна болест (ТВБ) и възпаление на шийката на матката (цервицит) при жените, възпаление на пикочния канал (уретрит) и възпаление на простатата (простатит) при мъжете, фертилни и репродуктивни проблеми и при двата пола.

Превенция
Единственият сигурен начин за предпазване от заразяване с ППБ е моногамията с незаразен партньор. Превенцията е възможна, само ако са сексуално активните лица разбират начина за разпространение на ППБ. Рискът за предаване значително намалява с употребата на предпазни средства (презервативи и др.).
Някои от по-долу посочените ситуации или условия, могат да увеличат риска от полово предавани болести:
• Сексуален акт с партньор, носител на инфекция (напр., генитални рани херпес, генитални брадавици)
• Ректално или вагинално възпаление или инфекция
• Сексуален акт или практики, увреждащи лигавицата на вагината или ректума
• Употреба на тампони (причиняват вагинална сухота и клетъчни изменения на вагиналната лигавица)
• Вагинална сухота (препоръчва се лубрикант на водна основа)

Тестове за установяване на ППБ
Полово предаваните болести се разпространяват чрез секс без предпазни средства с инфектиран партньор, дори еднократно. Ето защо, ППБ изследванията са важна част от поддържането на добро здраве за всеки, който води активен полов живот.
При съмнение за ППБ се свържете с вашия лекар или клиника, особено ако развиете симптоми, като необичаен секрет от влагалището, пениса, пикочния канал, или ануса,  необикновен обрив, видими лезии (напр. брадавици), или възпаления в гениталната област.
Съществуват няколко вида ППБ изследвания, в зависимост от вида на предполагаемата инфекция или причинител. Някои заболявания, като например генитални брадавици, краста и срамни въшки се диагностицират само въз основа на медицински преглед, анамнестични данни, потвърден контакт със заразен партньор.
По време на физикалното изследване лекаря проверява аногениталната област (т.е. гениталиите и ануса) за наличие на ППБ. При жените се прави изследване на тазовата област с цел превенция от евентуални усложнения причинени от ППБ, които влияят на шийката на матката, матката, яйчниците и маточните тръби.

Изследванията за ППБ включват микроскопско изследване на клетки, тъкани или взети при прегледа проби, както и други лабораторни тестове за откриване на патогени, които причиняват ППБ (напр. бактерия, вирус). Пробите могат да бъдат взети от аногениталната  област (влагалището, маточната шийка, пениса, пикочния канал, ануса) и / или от вътрешната страна на устата.

Допълнително, могат да се извършат и  кръвни тестове (например, имуноглобулин G [IgG] тест, имуноензимен тест [ОВОС] и др.).
Резултатите от изследванията обикновено се изготвят в рамките на няколко дни или седмици. В някои случаи, когато ППБ не могат да бъдат открити веднага се налага повтаряне на изследванията. Когато има съмнение за ППБ  (симптомите са налице или има данни за контакт със заразено лице), често е необходимо лечението с антибиотици да започне преди заболяването да се е потвърди чрез изследвания.

Лечение

Вирусни ППБ, като генитален херпес (HSV), човешки папилома вирус (HPV), и човешки имунодефицитен вирус (HIV), не могат да бъдат излекувани, но симптомите могат да бъдат лекувани с медикаменти. Бактериални полово предавани болести, като например гонорея и хламидия, се лекуват с антибиотици. Гъбични инфекции (напр. вагинална гъбична инфекция) и паразитни инфекции (например, трихомоназа), могат да бъдат лекувани съответно с противогъбични агенти. Ранна диагностика и лечение увеличаване на шансовете за излекуване.

Причини

Тестостероновия недостиг (хипогонадизъм) може да вроден или може да се развие
по-късно – придобит.
Класификацията на нарушенията се определя спрямо нивото на увреда на хипоталамо-хипофизно – гонадалната ос:

• Първичен хипогонадизъм – смущения в тестисите
• Вторичен хипогонадизъм – смущения в хипофизата
• Третичен хипогонадизъм – смущения в хипоталамуса

Най-често срещаната вродена причина е синдрома на Клайнфелтер. Вродени хормонални смущения като недостиг на лутеинизиращия хормон-рилизинг хормон (LHRH), както и дефицит на гонадотропин-рилизинг хормон (GnRH) (напр., синдром на Калман) също могат да доведат до недостиг на тестостерон.

Андропауза

Андропаузата, наричана още мъжка менопауза, е придобит тип хипогонадизъм, причинен от постепенното намаляване на нивата на тестостерон в резултат на нормалното стареене.
Някои изследвания са показали, че нивата на тестостерон при мъжете намалява до 40% до 70-годишна възраст.
Ниски нива на тестостерон, свързани с андропаузата могат да предизвикат редица симптоми, включително и умора, понижена либидо (полово влечение), намалени нива на енергия, слабост, и психически симптоми, както и промени в настроението, раздразнителност и депресия. Състоянието, може да повиши риска от сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза) и загуба на костна маса (остеопороза).

Признаци и симптоми

Признаците зависят от възрастта, когато настъпва началото, както и продължителността на хормоналния дефицит. Вродения дефицит на тестостерон е обикновено се характеризира с недоразвити гениталии (тестиси, които не слизат в скротума) и понякога, трудно определяне на пола поради недоразвити гениталии.
Придобития дефицит на тестостерон, който се развива около пубертета може да доведе до уголемяване на гръдната тъкан (гинекомастия), откъслечно или липсващо окосмяване и недоразвитие на пениса, тестисите, и мускулите.
Когато андропаузата настъпи при възрастни мъже се наблюдава намалено либидо, еректилна дисфункция, мускулна слабост, загуба на окосмяването по тялото, депресия и други нарушения в настроението. Последните изследвания показват, че около 30% от мъжете, които са с диагноза депресия могат действително да имат хипогонадизъм.

Усложнения

Тестостероновия дефицит е свързан с мускулна слабост и остеопороза. В едно проучване, при 68% от мъжете с първичен и вторичен хипогонадизъм са с мускулна слабост и дистална костна дегенерация.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез серумен и кръвен тест, за да се определи наличието на тестостерон и нивата на лутеинизиращия (LH) и гонадотропин-релизинг хормона (GnRH). Мъжете с нисък тестостерон, при които се откриват нормални или високи нива на гонадотропин обикновено са с първичен тестостеронов дефицит, което ни насочва към проблем в тестисите.
Вторични и третични видове, причинени от проблеми в хипоталамуса и хипофизата, често водят до ниски нива на тестостерон и гонадотропин.
Други тестове включват инжектиране на GnRH или кломифен цитрат (естроген), за да се стимулира отговор в хипоталамо-хипофизно-гонадалната ос.
Рядко се прави биопсия на тестисите, обикновено в случаите, когато сперматозоидите липсват в еякулат въпреки нормални тестикуларно развитие.

Лечение

Лечението включва Хормоно-заместителна терапия. Начинът на прием се определя от възрастта и продължителността на тестостероновия дефицит. Пероралния (през устата) прием на тестостерон може да причини чернодробна токсичност и тумори на черния дроб, поради което се препоръчва да бъде избягван.
Лечението за възрастни мъже е насочено към поддържане на вторичните полови характеристики, подобряване на енергия, силата, настроението и чувството за добро състояние, както и предотвратяване на костната дегенерация. Начина на прием е трансдермален (през кожата), мукоадхезивен и чрез мускулна инжекция.
Трансдермалния прием се извършва посредством тестостеронов пластир е най-общоприетия метод за лечение на тестостеронов дефицит. По този начин се създават и поддържат адекватни серумните нива на тестостерон, като е предпочитан от 92% от мъжете, без значителни странични ефекти.
Пластира обикновено се носи в продължение на 12 или 24 часа. Най-честите нежелани реакции, свързани с трансдермалния пластир включват сърбеж, дискомфорт и дразнене на мястото на прилагане.
Трансдермалният гелове, се прилагат веднъж дневно върху чиста и суха кожа на ръцете или горната част на корема. Когато се използват правилно, тези гелове дават тестостерон за 24 часа. Гелът трябва да бъде позволено да изсъхне върху кожата преди обличане и трябва да се прилагат най-малко 6 часа преди душ или плуване. Гелове не се прилагат върху гениталиите.

Мукоадхезивния прием позволява на тестостерона да влизат директно в кръвообращението, заобикаляйки на стомашно-чревния тракт и черния дроб. Това е хормон-заместителна терапия с тестостерон, който се приема два пъти дневно смучещи се таблети, които се придържат към венеца или бузата в устата. По този начин се таблетата се разтваря в гел, чието действие остава в сила за период от 12 часа. Страничните ефекти на този прием са чувство за дразнене в устата, болка и подуване (оток); горчив вкус, и главоболие. Може да се появи патологично уголемяване нагърдите (гинекомастия).
Мускулна инжекция се използва рядко. Основните неблагоприятни последици, свързани с инжектиране на тестостерон включват колебания в настроението, енергийното ниво и либидото, причинени от нивата на тестостерон, които се повишават бързо след инжекцията и след това да спадат твърде ниско преди следващата доза.
Деца и юноши с нисък тестостерон и късен пубертет могат да се лекуват с ниски дози тестостерон чрез мускулна инжекция.

За допълнителна информация, относно Хипогонадизма, не се колебайте да се свържете с авторите на статията

Д-р Димитър Орманов

Д-р Васил Василев

e-mail: info@andrology-bg.org